Беше отдавна когато
срещна един господин с джапанки посред ширналото се слънце не правеше
впечатление той а по-скоро вратовръзката му на сини пеперуди заедно с широкополата
шапка идваше лятото тогава си каза това е поличба заваляха пясъци и морето се
препълни а водата не стигаше за да поеме нарастващата пустиня насред нищото.Докато господинът
спокойно се разхождаше морето изстена няколко пъти под напора на настъпващата
пустош и умря. Безброй умиращи твари на дъното му видяха как той свали шапката
си извади нещо от там отключи вратата която можеше да спаси само неколцина
постоя още миг преди да прекрачи отвъд; усети лекият повей на вятър забърза
крачка провикна срещу му но маранята размазваше образите до неузнаваемост
прилоша и. Нямаше да успее в едно от последните движения на света около нея имаше
толкова символика помисли си че щом вратата се затваря значи всичко ще свърши
скоро; господинът свали вратовръзката си и я закачи на дръжката на вратата като
предсмъртно писмо на самоубиец. Когато стигна там вратата зееше широко отворена
а от другата страна пустинята още по-жестоко поглъщаше всичко наоколо постоя
така колкото да прецени възможностите си взе вратовръзката беше още потна от
допира с тялото му затова я нахлузи бързо завърза другия и край през касата и
увисна под тежестта си.
No comments:
Post a Comment