вината
винаги
ври
и изкипява
като
кален
казан
клокочи
върху чужд огън
докато
ирационалната
истина
идва
пареща по кожата
облизва
отвън
освирепялото
око
на болката
почти
премряла
прави се
повдига ми се
само как
смърди
самотна
като пенис
