Това са белези от
нахапано време, оглозгано до бяло в спомените ми, което изгубих отдавна.
Захвърлена срещу отлива възможност да бъда друг. Преди време обичах с костите
си и това съвсем не е алегория на страстните похождения на разгоненото псе,
което бях. Истината е че спях до теб като куче, душех те като куче, и почти като
куче обладавах самотата ти. С всеки ден разбирах все по-малко от болката която ти
причинявах, но това ме пазеше от неминуемото оглозгване на остатъците от едно
милосърдие далеч по-непознато от самата теб. Когато ти подавах ръка знаех че тя
отдавна е изстинала, но вършех това със сигурността на акробат балансиращ върху
тънко въже. Немеех пред голото ти тяло, а после изпомпвах и последните капки кръв от сърцето си в друго легло. Плачех и мастурбирах.
Потях се и изстивах при мисълта че не съм там – на простора, до белите ти пликчета – обесил огромната си
ерекция, като знак, че съм преминал от другата страна на твоите картини,
безсрамно гол пред отрязъка от нахапано време.
разкош, набъбнал до спукване на очните дъна .)
ReplyDelete