ГРАДСКО САФАРИ

Все по-трудно и непосилно бе да продължи напред. В това положение. Сам. Върволицата от хора не спираше да го притиска. Тротоарът заприлича на мравуняк – с помощта на двете си ръце преместваше левия крак, като провлачваше леко десния, после по същия начин преместваше десния – разкъсваше мравуняка, все още сам, и все по-безпомощен. Погледнат отгоре приличаше на тежко ранено животно, в няколкото мига живот които му принадлежаха, преди да го разчленят на парчета, необезпокоявани; тленността му се побираше в един единствен непрозрачен чувал, натоварен на ремаркето.

Тези които измиха кръвта от тротоара изпитаха погнуса, но не изгаряща червата им, погнуса без срам и без угризение, погнуса на масите. Дори близките магазинчета продължиха да работят, за да обслужват усмихнатите си клиенти, докато върволякът пулсираше като подплашена вена - сърцето на едно прозаично и неподправено градско сафари.

Четири след обяд, слънцето още свети.

На мен си пропагандирам дълбоко в калта по ушите ми не се чува от никъде да идва големият кораб да изпъва платна и да пукат костите му не мирише на сол колкото и да се натискаме по мачти и палуби не се раждат мореплаватели повече отколкото е важно за историята кой ще разкаже Историята има странната и не дотам привлекателна аудитория населявана и разселвана сама да се позлати или просто обкове колкото да издържи на прибоя Казват за великаните които се хранели от трохите на дребосъците просто им ставало лошо и повръщали Малки промивки с отвари и билки за големи и не чак дотам изписани вежди за пред скъпи гости и мили баби повръщано събирано отлежало престояло Клекало за писане на ръка мътна и сива реката на повествованието отвежда до основанието За мен

Късно вечер идват най- безмилостно студените феи орисници