Като че ли съм преминал възрастта си (преминал е точната дума) - само как се оглеждах за ръка която да ме издърпа, а срещах озъбени поводи да продължа - как се сринах до тук, с двутомното си отчаяние под ръка?
Има и друго: не мога да заспя - някъде около малките часове се завърта една въртележка от недописано; или отказване на повърхността на съзнанието; коленичене, неосъзнато като нещо друго - боде ми, и този път ще се вмъкна под кожата си - отчаяние! - и от ръката ми капе и ме издърпва нагоре - възрастта - пансион за непорастнали момчета.

Ти си ми дъхът:

градът когато мирише на свян

и въпреки зимата

късно цвете в окото на скитник

видях

гордост почти отчаяние

през думите да се промъкваш

и

пак...