Това са белези от нахапано време, оглозгано до бяло в спомените ми, което изгубих отдавна. Захвърлена срещу отлива възможност да бъда друг. Преди време обичах с костите си и това съвсем не е алегория на страстните похождения на разгоненото псе, което бях. Истината е че спях до теб като куче, душех те като куче, и почти като куче обладавах самотата ти. С всеки ден разбирах все по-малко от болката която ти причинявах, но това ме пазеше от неминуемото оглозгване на остатъците от едно милосърдие далеч по-непознато от самата теб. Когато ти подавах ръка знаех че тя отдавна е изстинала, но вършех това със сигурността на акробат балансиращ върху тънко въже. Немеех пред голото ти тяло, а после изпомпвах и последните капки кръв  от сърцето си в друго легло. Плачех и мастурбирах. Потях се и изстивах при мисълта че не съм там – на простора,  до белите ти пликчета – обесил огромната си ерекция, като знак, че съм преминал от другата страна на твоите картини, безсрамно гол пред отрязъка от нахапано време.