разговаряхме за топлината която често ни липсва и неусетно бяхме станали по-близки, вероятно и по-добри за тази възраст  - погледнати отгоре, както сме долепили носовете си в леглото. светлината вече прелива от стените, пропада, после рязко се въздига до леглото на малката ни дъщеря и преди да отворя прозореца изпитвам желания да я оставя в бездната на детските и кошмари – малко е налудничаво, но тази близост скоро ще изтече безусловно. докато спи все още е дете, но когато отвори очи виждам че е пораснала.