Ако не ти остава време за шах – питай дядо ти защо.

Ако старите ризи ти се струват малко умалели – погледни баща си.

Ако от майка си познаваш любовта – не си обичал!

ЕМАНАЦИЯ НА ЗАБРАВЯНЕТО

Забравя. Много дълго забравя. И в дългите нощи докато забравя открива едно собствено и непринудено Аз. Вече не помни кога е започнал, а ще свърши преди "Аз" да изтече в еманацията на забравянето. Изправен пред все по-жесток и по-труден за рисуване образ забравя.

Докато корабът на спомените навлиза във водите на Лу, неговата Лу – морето е в Лу, Лу с нейната ладия прекосява спомените му, навред само пяна от отминали бури, дървени отломки от гнилост; от срам не помни. Къде отиваш Лу? Върни се по пладне, когато слънцето още няма смелостта да изгори очите ми, искам да те видя окъпана в безбрежната синева на утрото, да прозра в теб, моя Лу, моя единствена Лу. Да те уловя в звоздопада, преди малките часове на денонощието да ограбят всичко с безмилостните си пипала, моя Лу – прашинка от безкрая в мен, не изтичай между пръстите ми като непонятна морска вода. Лу? Ти ли си Лу от избелелите снимки, от изгорените снимки, от снимките без Лу?

Въздухът се насити от въздишки, а Жоел продължаваше да забравя. По-празен от всякога спря. Беше преживял всичко без нея.

Да почувства че сърцето му никога не се е разтворило напълно беше непосилна тежест, до степен на пръсване усеща налягането в слепоочията си, прилошава му. И повръща.

Затова Жоел предпочита да забравя.

СЧУПЕНО

Как се пише счупено с думи?

Като празник без гости,

като пита без сол, като сън,

защото сънят винаги е наполовина завършен

и наполовина само под ясния шпалир на утрото.

Останалото от счупения образ на времето е в ръцете ни,

когато сме затрогнати

от цветовете на нощта,

и когато се дивим пред неподвластното утре.

Така пишем счупено.

Всичко друго е проза.

Някъде ще потече вода.

Бавна като косите ти вечер, непозната като недрата ти сутрин.

И ще остави спомен,

като бурите в които се къпеш напролет. 

Някъде много вода

косите заплита в шарено, мътно и сивостно, чак до недрата ти

нецедена любов:

и след бурята пареща.