Никой не
е напълно сам, докато сам не реши да напусне себе си.
Толкова е прозаично, че предизвиква буря от спонтанни мисли
за самоубийство, като че ли затварянето само на една едничка изолирана подобна
мисъл в рамките на един живот я прави по-невинна – както у всеки изгубил
упование в тленното – сексът като основен тленен мотив реагира много по-остро
на натиска от половото неосъществяване на всеки човек и ражда маси от сексуално
фрострирани индивиди, в състояние
подобно на хедонизма, желанието за осъществяване на полов акт се асоциира с
догмата, че си станал жертва на съвременното западно общество, което с радост
руши всякакви устои и поставя основите на един напълно нов, от гледна точка на
животинските инстинкти свят. Свят в който да си сам не означава че си победен, а
по-скоро че си отхвърлил представите на обществото за морал, както забавената
еякулация на мъж след четирийсетте е предпоставка за по-продължителен акт. И в
това няма нищо извратено, защото истината е още по-жестока – все по-алчно се
поддаваш на нагона си, колкото по-малко имаш възможност за това.
Никой не е напълно сам, докато има кой да му направи една
чекия.
