Пренощували в един кух дънер насред нищото

Все едно я познавал от преди. Докато спокойните води на Велека отнасяли всичко по пътя си неусетно му се присънила тя. Било мрачно, чак птиците не искали да излязат от сухите си вертепи – ръмяло леко и почти неусетно коритото се препълнило от  придошлите води. Не ставало за разходка, но той вървял покрай брега на реката, когато видял лодката и безпомощното и тяло изкривено неестествено над единия и кил. Викал, крещял към нея, докато в гърлото му запарило, а по врата му преминала вледеняваща болка – едва по-късно разбрал че един клон бил разкъсал ризата на гърба му. Докато сушели подгизналите си дрехи поприказвали и неусетно ръцете им се докоснали, а малко след това я опознал – преди да навърши шестнайсет вече бил докосвал зърната и; бил искрен и тя разбрала това.  Когато свалила дрехите си в онази нощ и се опитала да му обясни неудобството си, той нежно се сгушил до нея и останали така за дълго. 

Не е лесно да се опише появяването и. Както и всичко последвало след това. Докато нагазвал в студените води изминали няколко минути в които бурята ескалирала, вече не се виждало нищо – дънери, бучаща вода и пръски в очите му пречили да навлезе по надълбоко. Дълго чакал да се проясни – когато водната завеса се вдигнала спокойното и лице издавало неувереност – на места прояснявало, а тъмните петна по небето добили синкави оттенъци – сега вече валяло спокойно. Лодката почти се била препълнила с вода, когато той я издърпал във водата и сигурно заплувал към брега. Преди да изгрее слънцето и птиците да закръжат отново лодката потънала напълно. Вече не спял, нито бил буден, само присъствието и до него му се струвало открай време.

Пренощували в един кух дънер насред нищото, само двамата.