Щастливец

Веднъж докторът който го прегледа установи една от онези срамни болести, за които никой не говори, смяташе я за красива  или поне за привлекателна, на няколко пъти дори вечеряха заедно в ресторант – тогава забеляза погледите на мъжете от съседните маси, представи се че я обладава насред всичко и пред всички, предлагаше им да я докосват, докато свършваше дузина мъже я притежаваха безизразно; оттогава бе сам.

Понякога искаше повече.

Плащаше и получаваше.

Подбираше момичетата според нюанса на синьото в очите им – от метежно лилаво, през земно кафяво изкристализирало в обозримия спектър до бяло. Без причина.

Посрещаше ги гол.

После си тръгваха.

В спомените му се боричкаха две представи за жена – едната почти дете, а другата надхвърляше представите му за извратена. Първата опозна за кратко, но соковете и още горчаха в устата му, а последната нямаше нищо против да остане завинаги незадоволена до него.

Смяташе себе си за щастлив, защото това което бе имал му се струваше достатъчно за да продължи да живее сам.

НА СВЕТЛО

Това е хълм. 
по-точно хълмът съм аз. представям си че ще го покоря а всъщност трябва да се изправям вътре в себе си. докато вървя похапвам малки сипкави плодове не ги познавам но вкусът им е някак блудкав – все едно получавам ерекция на светло пред роднините. и това не е чудно предвид обърканата ми идея за този хълм. по-важното е че не понасям миризмата на загнило по мократа трева допреди малко валя.

Това е хълм.

Пренощували в един кух дънер насред нищото

Все едно я познавал от преди. Докато спокойните води на Велека отнасяли всичко по пътя си неусетно му се присънила тя. Било мрачно, чак птиците не искали да излязат от сухите си вертепи – ръмяло леко и почти неусетно коритото се препълнило от  придошлите води. Не ставало за разходка, но той вървял покрай брега на реката, когато видял лодката и безпомощното и тяло изкривено неестествено над единия и кил. Викал, крещял към нея, докато в гърлото му запарило, а по врата му преминала вледеняваща болка – едва по-късно разбрал че един клон бил разкъсал ризата на гърба му. Докато сушели подгизналите си дрехи поприказвали и неусетно ръцете им се докоснали, а малко след това я опознал – преди да навърши шестнайсет вече бил докосвал зърната и; бил искрен и тя разбрала това.  Когато свалила дрехите си в онази нощ и се опитала да му обясни неудобството си, той нежно се сгушил до нея и останали така за дълго. 

Не е лесно да се опише появяването и. Както и всичко последвало след това. Докато нагазвал в студените води изминали няколко минути в които бурята ескалирала, вече не се виждало нищо – дънери, бучаща вода и пръски в очите му пречили да навлезе по надълбоко. Дълго чакал да се проясни – когато водната завеса се вдигнала спокойното и лице издавало неувереност – на места прояснявало, а тъмните петна по небето добили синкави оттенъци – сега вече валяло спокойно. Лодката почти се била препълнила с вода, когато той я издърпал във водата и сигурно заплувал към брега. Преди да изгрее слънцето и птиците да закръжат отново лодката потънала напълно. Вече не спял, нито бил буден, само присъствието и до него му се струвало открай време.

Пренощували в един кух дънер насред нищото, само двамата.