Този ден жестоко стиснал врата си - не дишаше, помисли че ще остане завинаги така - сам сред другите продължи да се забавлява по съсухрените клони на дърветата

и когато написа на стената в училище ”обичам” - Стана герой.
Но не и в очите на момчетата.

После забрави. Често питаше къде отиват, без да търси отговор, чу да си говорят за вятъра и полетя за да им покаже че може.

Така и не стана отново герой - докато се разделяше никой не питаше защо.

Често пъти сам пресича, не се оглеждаше, и когато една сутрин се събуди горд баща - не му оставаше нищо друго освен да се усмихне - толкова топло изгряваше слънцето, че чак си завидя.

Дали не порасна така.
http://kozmoza.blogspot.com/2010/07/blog-post_19.html

Подложи се на операция непосредствено след сватбата при престоя си в болницата Йон осъзна, че не обича повече, отколкото се бе надявал детето да промени нещата съвсем се объркаха и излязоха извън контрол, когато Мари пометна. Тогава се появиха първите му оплаквания в сърдечната област. Мари проявяваше разбиране при все по-честите изблици на гняв, породили се от чувството за преждевременен брак, от което Йон не можеше да се отърве. И днес по време на сутрешната визитация в отделението колената и опираха в масичката за лекарства и когато се навеждаше да приготви спринцовката преставаше да има значение предстоящото убождане. Очакваше посещенията на Мари резервирано я прегръщаше демонстрирайки леката си умора. Уталожената му усмивка прииждаше с полъха, който поклащаше върху бедрата на сестрата сатенената и рокля се закачи за таблата на леглото откривайки малко повече плът. Не изпита угризения, когато Мари разбра за увлечението му говореха дори лекуващите лекари, а по-скоро удовлетворение. Отдаваше му се възможност да престане да се преструва пред нея и го направи с такава увереност пред слисаните погледи на съседите по легло, та да не остане никакво съмнение за неговите намерения да поиска развод в най-скоро време, седмица преди да разбере, че Мари чака отново бебе. След това чувствата му към медицинската сестра се завихриха в неприязън, което го задържа на легло по-дълго, отколкото очакваше сам той не можеше да се отърве от мисълта за малката Леа, която държи на коленете си и и разказва… разказваха тази история в болницата дълго след това.