Не знаех че ще свърши с такава поза раменете под ъгъл с гърдите щрак!- и щрак- и дърветата затварят пространството зад теб няма мантра за оцеляване всичко е свършило от преди още един гроб в градината повече си мисли когато гледа розите- и червени и до кръв червени и жълтите и другите му напомнят вече толкова дълго обича по прозорците пише “ако само е смъртоносна фраза” но знаеш ли? лявата ръка на себе си прилича а дясната на друг защото е написана от друг.

РАЗХОДКА С КОЛЕЛО

трябва да е метафора ако поражда мисли за отчаяние но не е нищо повече от един летен ден с колелото на моята първокласничка

Ангелите бавно въздишат в недоловимото. Случва се някой от тях да припадне и тогава приличат повече на нас. Губят почва под себе си – пропадат, пропадат в нас.

Така започва всичко. С въздишки в недоловимото, пропадане в другостта, преоткриване. А как свършва? Когато ангелите изгубват себе си в нас, ние намираме в тях спасение.