Той се учеше по неподражаем начин

Той се учеше по неподражаем начин да отвежда спомените си на едно друго място далече от семейния си живот, място където те вече не служеха само като стожери на паметта му а заживяваха одухотворени от фантазните му мисли. Спря да говори за това какво е било още щом осъзна възможностите си, почувства ги като вълна която помита всичко по брега, за да остави оглозганите останки от хищния си обяд. Останки които говореха сами, донаписваха собствените му преживявания, мълчаха когато той искаше да крещи или пък смирени си подаваха от ръка на ръка нещо малко и безформено, нещо ненаписано като детски плач и непрогледно като представата му за него. Имаше дни в които заспиваше вечер и се събуждаше след няколко дни прекарани без храна и вода, изкривен върху старото си легло. Отслабна а косата му се заплете на възли и дори и когато я миеше те оставаха. Заживя сам, далече от семейството си, на място където не беше необходимо да плаща ток или вода, като почти не излизаше. Когато пристъпваше в онова пространство, защото той навлизаше все по навътре и навътре по местата на които е бил много отдавна, отново срещаше и обичаше но сега любовта му беше безплътна. Докосваше същите любими лица, обладаваше същите прекрасни тела, но сам – все едно обладава себе си в огледалото. С прекомерната възбуда на човек стъпил върху въже опънато над две бездни всяка от които отвеждаше до същото антично местоположение на дъното на което се събуждаше всеки път след няколкодневния поход в себе си разбра че животът му е една миниатюра зад затворените очи на иначе будното му съзнание. И заспа. И се събуди и пак заспа и сънищата вече не бяха толкова кошмарни, а събуждането толкова реално. На няколко пъти осъзна как времето преобръща хода си, прекараните месеци в изолация го превърнаха в скитник, а скитниците нямаха дом, затова един ден просто излезе навън оставяйки след себе си всичко което имаше, говорейки трескаво с един носов непознат но негов глас, не изпита срам когато изхвърли дрехите си защото те оставаха връзката му с онзи свят който толкова ненавиждаше; последно изхвърли и най-величественото бреме което представляваше тялото на един уличен магьосник който приживе умело жонглираше между останките от два свята.