Няма да има друг път нито на
запад където потъват всички удавени слънца нито на изток в корема на майките на
първородните синове на един изгубен отдавна божествен пример, има само един път
в нас нещо от друг и по нещо от друго нещо което не сме поискали.има и думи много думи
непомислени ненаписани и неразказани. откраднати думи. щом ги подгоня по
каменистите урви на съзнанието виждам отворени врати разкъсани
транспаранти и ми се струва че има парче
от нас което е изконно и понякога в мрачните подземия в които крием
неизказаното се крие и това малко съвсем малко човешко. но не като човешки
орган по-скоро като усещане или като нещо непредвидено детско и щуро в което
отдавна не вярваме; искам да вярвам че ни има и че това не е една магическа
реалност за нас.
тииииииииии
ReplyDelete