СИНИ ПЕПЕРУДИ

Беше отдавна когато срещна един господин с джапанки посред ширналото се слънце не правеше впечатление той а по-скоро вратовръзката му на сини пеперуди заедно с широкополата шапка идваше лятото тогава си каза това е поличба заваляха пясъци и морето се препълни а водата не стигаше за да поеме нарастващата пустиня насред нищото.Докато господинът спокойно се разхождаше морето изстена няколко пъти под напора на настъпващата пустош и умря. Безброй умиращи твари на дъното му видяха как той свали шапката си извади нещо от там отключи вратата която можеше да спаси само неколцина постоя още миг преди да прекрачи отвъд; усети лекият повей на вятър забърза крачка провикна срещу му но маранята размазваше образите до неузнаваемост прилоша и. Нямаше да успее в едно от последните движения на света около нея имаше толкова символика помисли си че щом вратата се затваря значи всичко ще свърши скоро; господинът свали вратовръзката си и я закачи на дръжката на вратата като предсмъртно писмо на самоубиец. Когато стигна там вратата зееше широко отворена а от другата страна пустинята още по-жестоко поглъщаше всичко наоколо постоя така колкото да прецени възможностите си взе вратовръзката беше още потна от допира с тялото му затова я нахлузи бързо завърза другия и край през касата и увисна под тежестта си.

Високото чело на един минувач

и разплакано хайку на изпроводяк.

Ако тогава можех да ти кажа, щеше да е друго. В онзи момент, сякаш се озовах на върха на гигантска пирамида, от чийто връх не виждах нищо. Отварях уста да започна; поемах въздух и усещах как в дробовете ми драскат десетки миниатюрни крачета – все едно стоножки бяха заседнали в гърлото ми, преглъщах и опитвах отново. Примесени със слюнка песъчинки полепваха по езика ми – гъста и безвкусна каша, която изпълваше устата ми. Не ти казах и докато облаци прах закриваха следобедното слънце. Съвсем леко привела глава да защитиш лицето си от бръснещия вятър, притиснала ръце до гърдите си, в опит да защитиш крехкото си тяло от настъпващата буря, разбра че има нещо неизказано, нещо което оставя отвъд думите място за една празнота, която тогава не познавах.

Заспивах с мисълта че времето ще заобли едрите камъни заседнали по плиткото съзнание на сънищата: сънувах буен поток който ме отнася към теб, но изведнъж водата изтичаше с непозната ми ловкост между двата бряга. Щях да ти кажа, но се будех в мокрите си чаршафи – като корабокрушенец изхвърлен от прилива.

Това са белези от нахапано време, оглозгано до бяло в спомените ми, което изгубих отдавна. Захвърлена срещу отлива възможност да бъда друг. Преди време обичах с костите си и това съвсем не е алегория на страстните похождения на разгоненото псе, което бях. Истината е че спях до теб като куче, душех те като куче, и почти като куче обладавах самотата ти. С всеки ден разбирах все по-малко от болката която ти причинявах, но това ме пазеше от неминуемото оглозгване на остатъците от едно милосърдие далеч по-непознато от самата теб. Когато ти подавах ръка знаех че тя отдавна е изстинала, но вършех това със сигурността на акробат балансиращ върху тънко въже. Немеех пред голото ти тяло, а после изпомпвах и последните капки кръв  от сърцето си в друго легло. Плачех и мастурбирах. Потях се и изстивах при мисълта че не съм там – на простора,  до белите ти пликчета – обесил огромната си ерекция, като знак, че съм преминал от другата страна на твоите картини, безсрамно гол пред отрязъка от нахапано време.

за тази вечер пълният хороскоп е висящ и предвижда ласови безредици

разговаряхме за топлината която често ни липсва и неусетно бяхме станали по-близки, вероятно и по-добри за тази възраст  - погледнати отгоре, както сме долепили носовете си в леглото. светлината вече прелива от стените, пропада, после рязко се въздига до леглото на малката ни дъщеря и преди да отворя прозореца изпитвам желания да я оставя в бездната на детските и кошмари – малко е налудничаво, но тази близост скоро ще изтече безусловно. докато спи все още е дете, но когато отвори очи виждам че е пораснала.