Няма нищо че неразбрани оставаме- само написани и прочетени и забравени няма нищо че не помним дедите си, че послъгваме себе си, тъжни дрехите все по- нови и Все по- дълбоко и косо се гледаме

а сме близо до взора си- гледаме празно в очите си до прокървяване

носим телата си търсим в телата си застаряваме

все по- черни и бели книгите разказват чужди истории

дядо ми който белеше ябълката с нож и ми подаваше парченцата забодени казваше че само смелите момчета носят в сърцата си нещо тъжно и тежко им ако не го намерят

любимите поети вече не четат любимите стихотворения в бани и тоалетни

идеологии чисти мисли, на пръсти настигат ме пожелания за четения застлани с нашите книги

Няма нищо че неразбрани оставяме- след себе си самопослания.