И този път ще се препъне,
ще ожули лакът,
ще има малка безобидна рана,ще кърви,
но пак ще мине-
през иглени уши ще се провре
и с бремето кахърите ще гони.

Ще търси вятъра с тревите,
под сянката на нечия стреха ще спре-
какво ако от времето откраднал е,
ако на другите по- малко ще даде.

От тези подаяния на дребно
проходи трудно, като Бог,
дали защото кръста бе помъкнал
или
От залъка на друг бе взел-
най- близките когато го наказваха
в осуетени пиршества-
подводните му ръбове заглаждаха.