ЕДНО ХЛАДНОКРЪВНО УБИЙСТВО В ЖЪЛТО

Нарисуваното издава несигурност. Това личи от недовършените детайли по шапката на господина – иначе с такава лекота  голото му тяло посяга към масата, където е поставен нож, от който нож, капките кръв незнайно защо в ярко жълто, като "разпорени водни плъхове", може би твар подобна на гъсеница, но явно с по-големи размери току-що е била разпорена с премерен удар, след което ножът вече не е необходим повече. Изпълнил е своята хармонична последователност – като нежен танц посред нощните писъци на подгонени птици, и не просто заучени движения. Това е танц на вдъхновението!

Останалото е някак в сянка. Рисунъкът е по детски точен и същевременно невинен. Липсва плътност, а контурите сигурно повтарят един единствен образ – голото тяло на господина и недовършената шапка. Какво е работил, защо е гол, и какво го е накарало да убие това имагинерно същество, което дори  не присъства в картината? Просто нахлува в мислите ми, докато наблюдавам картината окачена във фоайето на този иначе просторен и осеян с множество примери за изкусно майсторство апартамент в центъра на града. Безброй икони – коя от коя по стари и навярно немислимо скъпи, няколко изящни скулптури, и измежду тях тази рисунка – подписана и поставена в проядена от молци рамка, която някак съзаклятнически допълва интериора на къщата. Ако бях следовател може би щях да си помисля, че се е случило нещо което е останало скрито в спомените на едно дете  с известни заложби в рисуването, и после е изгряло в това капещо жълто в краката на убиеца.

И още нещо. Погледът е предаден изразително и не оставя съмнение за ясните подбуди на извършителя. Едно хладнокръвно убийство което още витае във въздуха.