Щастливец

Веднъж докторът който го прегледа установи една от онези срамни болести, за които никой не говори, смяташе я за красива  или поне за привлекателна, на няколко пъти дори вечеряха заедно в ресторант – тогава забеляза погледите на мъжете от съседните маси, представи се че я обладава насред всичко и пред всички, предлагаше им да я докосват, докато свършваше дузина мъже я притежаваха безизразно; оттогава бе сам.

Понякога искаше повече.

Плащаше и получаваше.

Подбираше момичетата според нюанса на синьото в очите им – от метежно лилаво, през земно кафяво изкристализирало в обозримия спектър до бяло. Без причина.

Посрещаше ги гол.

После си тръгваха.

В спомените му се боричкаха две представи за жена – едната почти дете, а другата надхвърляше представите му за извратена. Първата опозна за кратко, но соковете и още горчаха в устата му, а последната нямаше нищо против да остане завинаги незадоволена до него.

Смяташе себе си за щастлив, защото това което бе имал му се струваше достатъчно за да продължи да живее сам.