Разказвал съм се на мама,
на татко съм се разказвал,
и без да искам съм
бил
на ръба
и на пръсти,
на нокти изправен,
изгърбен, корав,
отстоявам,
отсявам,
забравям-
И посявам в саксии:
Етажност.
Мобилност.
Живот.
Имам време- до „ю”
Времето- с „я”
да се свивам,
изстивам до гроб,
и попивам моретата в пръст-
Глинена
изрисувана стомничка,
от която пресипвам на сън
в бакъра напразно подготвен
да се пълни от разкази
в мен.
http://xoomer.virgilio.it/gancheva/stihove/miroslav_stoinov.htm
Значи ти си бил..
ReplyDeleteХванах се в неподходящ момент. Има ме някъде...
Ще се върна след няколко дни.
Нееее.. колко много ме има там!! заедно с всичките ми глинени икони.
ReplyDeleteОнова за фееричността, повдигността на пръсти и аалал беше толкова точно, че чак ме засърбя за усмивка. А това тук е то, но по житейски.
За лекотата пък мисля, че животът ми е като рибар, който слага тежести на въдицата си.
И такива ми ти работи..
Това си го запазвам в усмивката.