Един от нас – не скланя гръб

превива се, а после се изправя.

Със щедри шепи, чужда скръб

от сетните дъна изравя.

Пресява семето – на длан-

от пръстите на хулите се храни-

остатъци от нечий срам...

по дрехите му още неизпрани.