„Джин с тоник, в полза на тоника”– поезия от която му се допиваше неистово. От миналото лято, та чак до днешния- юнски, много горещ ден, позлатен от слънчеви мехури по кожата, броеше часовете до дългоочакваното пътешествие през себе си.
Плануваше да опознава себе си бавно, както се отпива джин с тоник- докато собствените му охладени мисли залитат по чашите.
Усеща, че ще залитне и той- не много, но предпочита да не показва слабостта си, затова поръчва отново. Изчаква да се стъмни, откъм морето се задават група младежи- явно почерпени- моментът е подходящ, става, и уверен че пътешествието не е свършило напуска бара.
Вечерта съзерцава в него.
Харесва му да мисли за себе си, като за камък- островърх, отразяващ по великолепен начин отблясъците, накацали по зениците на случайни приятели, гладък и същевременно порест, и потъващ- захвърлен в дълбините на мигновенното опиянение.
„Джин с тоник, в полза на тоника”– поезия която дописваше неистово.
No comments:
Post a Comment