Тежка зима е надвиснала над морето в нас – безкрайно синьо се разлива в покоя на февруарски студените дни и търси отдушник в нещо, което прилича на окото на мечтател, изцъкленото око на пътешественик във времето, което не сънува прозрения, изгладнели пътища отвеждащи до негостоприемни върхове, пищни вечери отвъд суетата на глупците – само времеубежище в ръцете на един скитник. Тамян насред светлината на притихнали стари домове, молитва за дъжд, за надежда в най-чистата и форма – запотените прозорци светят накъсано като очите на заблуден, ту се ококорват срещу красотата на деня, ту тайно мечтаят покой, бавен сняг който затрупва по миглите неосъществените желания за един възлюбен Давид, който тихо си проправя път към битието, нахлува бавно в мислите ни и ни обещава нещо.