СВЪРШВАНЕ

Кратки възможности, отстояване в крайности, когато няма начин платното да се насити с цветове преди да си пожелал това. И когато е нужно да се носиш по-лек от птица. Така се чувствам. Не я разбирам, когато ми казва, че все още има какво да споделим. Ние отдавна сме спрели да споделяме и просто живеем заедно, едва-едва долавям миризмата на печена риба откъм кея, ивицата е дълга, осеяна с редици чадъри, а ние сме единствените в този край, лежим на пясъка и гледаме към вълните, не говорим – всеки по своему зареян в мислите си, и този пробой на брега който само усилва безпокойството; какво е да си на четиридесет - сам, колкото повече мисля, толкова повече се обърквам: дали морето, безкрайно като времето, което не се интересува от нас повече отколкото ние от ноктите на краката си знае отговорите – една нокторезачка оправдава присъствието им, така както ти оправдаваш моето. Това не е игра от която се излиза победител – игрите с победител обикновено отправят укор към този който е загубил, че не е бил достатъчно добър или ловък, все едно, в крайна сметка когато един печели за останалите остава разочарование или недоумение, и това винаги ще остане неизменно.

По нататък покрай скалите изневиделица нещо се размърда, шепа хора скупчени говорят високо, размахват ръце, суетят се – вече и двамата сме излезли от унеса си; докато се понадигам да видя какво се случва забелязвам че тя е без горнище, колко естествени са гърдите и – спокойно се навежда за да вдигне шапката си и в този момент вече съжалявам за това което и наприказвах току-що, иска ми се да се сгуша до нея и да докосвам всяка извивка от тялото и, правил съм го толкова пъти, но сега желанието ми е като на петнайсетгодишен. От далечния край до скалите хората вече ни викат към тях – не смея да се изправя с неуместната си ерекция, спомням си веднъж, докато чаках на гарата се случи същото: съвсем естествено беше да изтичам бързо до влака, но останах така почти свит, докато влакът изчака и последните пътници да се отдалечат достатъчно, после бавно пое, а аз, аз свърших почти едновременно със свирката на заминаващия влак. Това беше отдавна, бях все още хлапе, но сега е друго – едно момиче несмутено стои пред мен без горнище и ме подканва да тръгвам, не я обичам отдавна, но я искам; има удавник – това е една друга истина която лежи на пясъка – минават ми странни мисли през главата: нали казват че човек се изпуска преди последния си миг, та си мисля за това, когато тя ме изкарва от унеса – дърпа ме почти силно с крехкото си тяло и се смее на това което се опитвам да скрия с ръцете си. Почти инстинктивно грабвам една тениска и я държа отпред докато приближаваме до групата с хора. Всичко е свършило още преди да се появим ние. Мъж е, и първото което виждам е не лицето му, а нещо потрепващо там долу при слабините – на всички ни е ясно какво е това, но мълчим като на погребение. Има и деца – майките им се опитват да скрият очите им, отвръщат главите им настрани, споглеждаме се – погледът и е някак спокоен, даже ми се струва че ще се разсмее отново.

Искам я. Не и казах това, въпреки че тя сигурно знае. Казах и че сме глупави задето не правим секс на плажа, че сме свободни и телата ни го желаят повече от всичко друго, но тя се държи като обидена ученичка. След случката разговорът ни неусетно тръгва по-леко и докато се прибираме към къщата, която наехме тази сутрин тя ми разказва за първия път, когато правила секс – слушал съм тази история, но сега по някакъв необясним начин си представям, че аз съм този задъхан младеж от спомените и. Свършвам върху сепнатото и тяло почти мигновено, после лежим голи и се опитваме да се държим като възрастни – пушим. Тя казва че след това дълго пили чай загърнати с одеялото, но аз не и вярвам. Дали ако можеше да се отърве от невинността си отново би опитала с друг – по-опитен от нея? И дали ако се бяхме срещнали тогава, щеше да има сега? Никога не задавайте този въпрос, докато сте с момиче в леглото.

Докато вървим не ме поглежда, не знам за какво си мисли – веднъж, в началото на нашата връзка ми каза че не обича да ме гледа, когато свършвам – приличал съм на тресящо се животно.

Вечерта е топла – вечеряме на верандата, докато слънцето свършва зад същите онези скали зад които се крие и плажа. Съвсем леко, почти мелодично, шумът от вълните разрежда разговора ни – не остават неизказани неща – защо се получава така, когато една връзка е изтъняла толкова, че вече можеш да я скъсаш само с един жест, точно тогава си позволяваме да кажем всичко, дори невъзможното до скоро. Има някаква причина която ни влече натам, където освен секса и тези безкрайни разговори, преди него, няма нищо друго. Разказвам и същата история с влака и моята ерекция – изглежда се забавлява – хваща ме за ръката и неволно отново я усещам близка.

Не искам да се събудя и тя отново да е до мен. Само как звучи от устата ми. Получих това което толкова исках вчера и сега не изпитвам нещо повече от желание да си събера багажа и да изчезна преди да се е събудила: усещането че си господар понякога така те стисва за гърлото – безкраен избор и свършване по имената, все едно си там, а те няма  – само очи от които се плаша щом погледна в огледалото. Не мога да я наранявам вечно – поисках да се разделим и въпреки това правих най-невероятния секс с нея, сега ухае толкова невинно и така опияняващо, става ми докато си мисля за снощи – връщам се в леглото и нежно докосвам дупето и – не помръдва, само леко ускори дишането си, значи няма да ме отблъсне, продължавам да играя без да съм сигурен дали имам право на това; за какво се обвинявам всъщност: затова че не контролирам сексуалните си желания, затова че обичам това тяло, но не мога да го взема завинаги със себе си – същия безкраен избор и свършване по имената.

Тя не живее, защото аз съм и отнел правото да избира. Или греша? Искам и получавам. Невинна е и така изглежда, докато се облича ми казва че съм лош и ме целува по устните толкова страстно, че съм готов отново да я върна в леглото.

-      Ще се разходим ли, или тръгваш след закуска? – ме пита. Рибарския кораб който вчера акостира се готви да отплава в открито море – виждам суетнята през широкия прозорец, зяпам натам когато отново ме пита: – Докога ще се държиш така с мен? С какво заслужих извратената ти емоционалност, и докога смяташ че ще ти позволявам да го правиш? – усещам че днес определено ще избухне: хубавия секс не винаги носи удовлетворение, по-разумно е да се извиня отново, но точно сега не искам да правя опити за фалшиви извинения.

-      Остави ме! – малко пресилено грубо хвърлям нещата си в куфара, но тя ме спира, гледа ме право в очите, моля е да бъде силна, да има всичките мъже които някога е искала, защото ги заслужава, защото е красива и още, и още.

               Този ден мълчим повече, морето е бурно, забелязвам как се опитва да каже нещо, но все още изчаква момента, една вълна намокри полата и почти до кръста и сега платът залепна по дупето и, старая се да не гледам натам, но го правя и тя забелязва това: идва втора вълна, понечвам да я дръпна, но тя ме отблъсква, разхождаме се така от доста време, никой не говори, не я притискам с въпроси защото знам че когато е готова ще започне. Прави го чак вечерта след като правихме безмълвен и почти трогателен секс, не изпитах същата емоция като вчера, но все пак това е тя, същите прекрасни гърди, които този път нежно докосвах с крайчеца на пръстите си.

-      Не си само ти. Аз имам друга любов. – не го очаквах и сега от сутрешната ми арогантност не остава и помен. Все пак я гледам дръзко. – От много отдавна. И аз те лъжа. – в краткостта на тези няколко изречения е скрила толкова дълбока истина за нашите отношения и докато продължава да ми разказва и най-малките подробности мълча, и почти не слушам; откъм морето се чу писък на дете, поглеждам натам и вече знам че свършването е започнало отдавна, че сме прекрачили границата, дори не сме оставили по нещо за което да се връщаме отново и отново, навън се смрачава; тя не спира да говори, никога не е говорила толкова дълго, докато аз си оправям нещата и мълчаливо напускам стаята олекнал като птица.