Честите пререкания със загнездилото се предчувствие, че нещо се е променило, опровергават самото предчувствие. Появява се лека топлина, като пред изпотяване - стотици малки нервни окончания, които оформят общото неразположение.

- Да не колабираш? – отсреща някой се блещи в лицето ти – Да не колабираш, а?

- Нещо пулсира в слепоочието ми – не мислиш за болката, а за това което може да се случи след нея – Мислиш ли, че ще отмине?

- Досега винаги е ставало така...

Когато болката отминава, вече почти различава лицата на хората около себе си. Иска да бъде по-малко гледан и повече сам.