Свои мощи изложи пред публика

една случайно приземена

звезда.

Замръчканите афиши прозираха облещените очи

на господин със средна длан и високи рамене

който учтиво поздравяваше

всички.

Окачените на широко платна

шумно вдишваха

и издишваха

срещу напиращите погледи

тъжно-бели стрели.

Притиснати натясно

критици и зяпачи

разочаровани напускаха

с прободени сърца.

Не пееха песни.

И не дърпаха косите си.

Най- сетне господинът

с нарисувания страх в очите

затвори очи

и започна да рисува

силния вятър

подплашил гостите.

Нарисува и нарциси

с имена на отминали сенки

от края на вечерта

в началото на зимата

и подписа с Нов