Един от нас – не скланя гръб

превива се, а после се изправя.

Със щедри шепи, чужда скръб

от сетните дъна изравя.

Пресява семето – на длан-

от пръстите на хулите се храни-

остатъци от нечий срам...

по дрехите му още неизпрани.

НЕПОСИЛНИ РАЗКАЗИ

Разказвал съм се на мама,

на татко съм се разказвал,

и без да искам съм

бил

на ръба

и на пръсти,

на нокти изправен,

изгърбен, корав,

отстоявам,

отсявам,

забравям-

И посявам в саксии:

Етажност.

Мобилност.

Живот.

Имам време- до „ю”

Времето- с „я”

да се свивам,

изстивам до гроб,

и попивам моретата в пръст-

Глинена

изрисувана стомничка,

от която пресипвам на сън

в бакъра напразно подготвен

да се пълни от разкази

в мен.

http://xoomer.virgilio.it/gancheva/stihove/miroslav_stoinov.htm