ДЖИН С ТОНИК

„Джин с тоник, в полза на тоника”– поезия от която му се допиваше неистово. От миналото лято, та чак до днешния- юнски, много горещ ден, позлатен от слънчеви мехури по кожата, броеше часовете до дългоочакваното пътешествие през себе си.

Плануваше да опознава себе си бавно, както се отпива джин с тоник- докато собствените му охладени мисли залитат по чашите.

Усеща, че ще залитне и той- не много, но предпочита да не показва слабостта си, затова поръчва отново. Изчаква да се стъмни, откъм морето се задават група младежи- явно почерпени- моментът е подходящ, става, и уверен че пътешествието не е свършило напуска бара.

Вечерта съзерцава в него.

Харесва му да мисли за себе си, като за камък- островърх, отразяващ по великолепен начин отблясъците, накацали по зениците на случайни приятели, гладък и същевременно порест, и потъващ- захвърлен в дълбините на мигновенното опиянение.

„Джин с тоник, в полза на тоника”– поезия която дописваше неистово.

Докато ти обесваше тенджери по дърветата. Аз изкачвах стръмната форма на глагола съм.

Театрално подвързани в бяло-по пейките навън оставаха само клишета.

УДАВНИЦИ В ЛОДКИ

...докато стария кораб нахлуваше с пяната, от мрачния пристан отлетяха птиците, отплуваха лодките и лодкарите се спогледаха - идваха тъжни и уморени оплаквачките, не питаха за мен, за моите бесни години...-

оголеният ми профил просветна над вълните - исках да се помоля да ме оставят, да отпия от пяната, да се нагълтам!, подуя!, политна!

И полетях - в безметежни води - удавени всички скрити, подводни течения...

СИРОТНО

Не се обиждай, Природо! –

Кални стъпки оставяш – вкаменени,

застинали снимки! Боли! Как се пръскат парче,

по парче – безутешно изпразнени дните!

Ти си съдник понякога,

а понякога грешник – четирилистна

надежда – повяхнала. Вечност! – море –

себе си обезмисляш, понякога.

И пак, устояваш, Природо! –

Мълчиш! – ти извечно мълчиш, преминаваш,

нахлуваш във нас – на талази, на глътки

се давим в познати и плитки води.

Като ярост нападаш – отзад,

дърпаш и влачиш към тленното, с пръсти

които се вкопчват, разкъсват – листо по листо,

безутешно повяхваш, Природо.