Тежка зима е надвиснала над морето в нас – безкрайно синьо се разлива в покоя на февруарски студените дни и търси отдушник в нещо, което прилича на окото на мечтател, изцъкленото око на пътешественик във времето, което не сънува прозрения, изгладнели пътища отвеждащи до негостоприемни върхове, пищни вечери отвъд суетата на глупците – само времеубежище в ръцете на един скитник. Тамян насред светлината на притихнали стари домове, молитва за дъжд, за надежда в най-чистата и форма – запотените прозорци светят накъсано като очите на заблуден, ту се ококорват срещу красотата на деня, ту тайно мечтаят покой, бавен сняг който затрупва по миглите неосъществените желания за един възлюбен Давид, който тихо си проправя път към битието, нахлува бавно в мислите ни и ни обещава нещо.

ВИНАТА

вината

винаги

ври

и изкипява

като

кален

казан

клокочи

върху чужд огън

докато

ирационалната

истина

идва

пареща по кожата

облизва

отвън

освирепялото

око

на болката

почти

премряла

прави се

повдига ми се

само как

смърди

самотна

като пенис

КЪДЕТО ЛЮБОВТА СЕ КРИЕ

някъде съм спрял да те изчакам

отминава като порой поредния разсърден порив на природата

а аз съм още там

да те изчакам

спрял съм

някъде

да гледаме към слънцето

тогава сенките ще паднат във краката ни казва Уитман

казвам ти че много ще боли

към слънцето

да гледаме

МОМИЧЕТО

момичето

ми е с коси от огън

срещу

вятъра

разпалва

нежни пориви

докато върви

ще се протегне

за да

докосне някое нещастно животно

и

ще си помисля

че съм аз

Никой не е напълно сам, докато сам не реши да напусне себе си.

Никой не е напълно сам, докато сам не реши да напусне себе си.

Толкова е прозаично, че предизвиква буря от спонтанни мисли за самоубийство, като че ли затварянето само на една едничка изолирана подобна мисъл в рамките на един живот я прави по-невинна – както у всеки изгубил упование в тленното – сексът като основен тленен мотив реагира много по-остро на натиска от половото неосъществяване на всеки човек и ражда маси от сексуално фрострирани индивиди,  в състояние подобно на хедонизма, желанието за осъществяване на полов акт се асоциира с догмата, че си станал жертва на съвременното западно общество, което с радост руши всякакви устои и поставя основите на един напълно нов, от гледна точка на животинските инстинкти свят. Свят в който да си сам не означава че си победен, а по-скоро че си отхвърлил представите на обществото за морал, както забавената еякулация на мъж след четирийсетте е предпоставка за по-продължителен акт. И в това няма нищо извратено, защото истината е още по-жестока – все по-алчно се поддаваш на нагона си, колкото по-малко имаш възможност за това.

Никой не е напълно сам, докато има кой да му направи една чекия.