Никой не е напълно сам, докато сам не реши да напусне себе си.

Никой не е напълно сам, докато сам не реши да напусне себе си.

Толкова е прозаично, че предизвиква буря от спонтанни мисли за самоубийство, като че ли затварянето само на една едничка изолирана подобна мисъл в рамките на един живот я прави по-невинна – както у всеки изгубил упование в тленното – сексът като основен тленен мотив реагира много по-остро на натиска от половото неосъществяване на всеки човек и ражда маси от сексуално фрострирани индивиди,  в състояние подобно на хедонизма, желанието за осъществяване на полов акт се асоциира с догмата, че си станал жертва на съвременното западно общество, което с радост руши всякакви устои и поставя основите на един напълно нов, от гледна точка на животинските инстинкти свят. Свят в който да си сам не означава че си победен, а по-скоро че си отхвърлил представите на обществото за морал, както забавената еякулация на мъж след четирийсетте е предпоставка за по-продължителен акт. И в това няма нищо извратено, защото истината е още по-жестока – все по-алчно се поддаваш на нагона си, колкото по-малко имаш възможност за това.

Никой не е напълно сам, докато има кой да му направи една чекия.