ПОТЪНАЛИ СЛЪНЦА

не мога да говоря

            докато ме гледаш с онези очи,

като потънали слънца

зад хоризонта на отминаващата буря,

            докато камшика

на тишината, която ме обгръща

плющи и прорязва

кожата ми с хладната прегръдка на мъртвец...

            докато зад ниските октави на гласа ми

се крие цяла симфония от непознати ветрове,

които не отпускат хватката си,

            щом не говориш с мен си правя кафе

и изпивам цялата горчилка            

която е заседнала в гърлото ми

            като празник без семейство...

ако посегнеш да ме удариш

            ще изчезна в тъмни води

            и от север ще завалят

            нови морета от потънали слънца