Да можеше да укротиш тази болест от която на тласъци утихваш.
И в облаци се криеш.
И мълчиш.
И в краката и оголен като нерв умираш.

Да искаше да се опазиш от страха че няма разум в похотта ти
ушита в тиха нишка като сън.

море което ще потъне в пясък и този път когато завали.