Да можеше да укротиш тази болест от която на тласъци утихваш.
И в облаци се криеш.
И мълчиш.
И в краката и оголен като нерв умираш.

Да искаше да се опазиш от страха че няма разум в похотта ти
ушита в тиха нишка като сън.

море което ще потъне в пясък и този път когато завали.

МУЗИКАТА НА БАРИКО И САЛЪТ НА ЖЕЛАНИЯТА

Тишината пише по свой начин в телата ни.

Идва с почерка на масов убиец

гладко обръснал всички косми по тялото си,

откъм късата страна на нощта,

когато писъка на улична котка

ще заглуши задушения стон на жертвата.

Страх вместо сънища носи. и …

и море от пясъци. Музиката на Барико

и салът на желанията срещу книжния вятър.