Ангелите бавно въздишат в недоловимото. Случва се някой от тях да припадне и тогава приличат повече на нас. Губят почва под себе си – пропадат, пропадат в нас.

Така започва всичко. С въздишки в недоловимото, пропадане в другостта, преоткриване. А как свършва? Когато ангелите изгубват себе си в нас, ние намираме в тях спасение.