Този ден жестоко стиснал врата си - не дишаше, помисли че ще остане завинаги така - сам сред другите продължи да се забавлява по съсухрените клони на дърветата

и когато написа на стената в училище ”обичам” - Стана герой.
Но не и в очите на момчетата.

После забрави. Често питаше къде отиват, без да търси отговор, чу да си говорят за вятъра и полетя за да им покаже че може.

Така и не стана отново герой - докато се разделяше никой не питаше защо.

Често пъти сам пресича, не се оглеждаше, и когато една сутрин се събуди горд баща - не му оставаше нищо друго освен да се усмихне - толкова топло изгряваше слънцето, че чак си завидя.

Дали не порасна така.
http://kozmoza.blogspot.com/2010/07/blog-post_19.html