Станалото винаги изопачава причините по безпардонен начин.

Усещащ само болката-карамелена на вкус, когато те прониже през кръста.

После малко горчи, повръщаш от страх да не се повтори- дано те подмине омразата…

А то като приливна вълна прокървяха ушите ти, толкова тихо се стичаше кръвта и падаше на едри капки по раменете

оглеждаш се поразен от неспособността да обичаш докато те прегазват емоциите.

Защото да обичаш е като да четеш арогантни поети- искаш, a не можеш.