ВИНАТА

вината

винаги

ври

и изкипява

като

кален

казан

клокочи

върху чужд огън

докато

ирационалната

истина

идва

пареща по кожата

облизва

отвън

освирепялото

око

на болката

почти

премряла

прави се

повдига ми се

само как

смърди

самотна

като пенис

КЪДЕТО ЛЮБОВТА СЕ КРИЕ

някъде съм спрял да те изчакам

отминава като порой поредния разсърден порив на природата

а аз съм още там

да те изчакам

спрял съм

някъде

да гледаме към слънцето

тогава сенките ще паднат във краката ни казва Уитман

казвам ти че много ще боли

към слънцето

да гледаме

МОМИЧЕТО

момичето

ми е с коси от огън

срещу

вятъра

разпалва

нежни пориви

докато върви

ще се протегне

за да

докосне някое нещастно животно

и

ще си помисля

че съм аз