ПИСМО

Тази сутрин говоря на всичко наоколо всичко е сняг говоря с него без нея написах и отговор който тя няма да прочете защото не отваря писмата ми липсва ми сутрин и преди да заспя си представям че ще умра и ще има опело ще вали сняг и когато ме пренасят снежинки ще гъделичкат изстиналите ми клепачи усмихнати некролози цветни мразя ги с препарираната си престореност гордост каква дума само! изстрелва се като стрела за да разруши топлите камери на сърцето.

Ти си ми дъхът:

градът когато мирише на свян

и въпреки зимата

късно цвете в окото на скитник

видях

гордост почти отчаяние

през думите да се промъкваш

и

пак...